Нашенци с онкозаболяване, блокирани в Китай - с отворено писмо към Борисов
Бившият наш футболист Иван Тодоров се бори с онкологично заболяване и сега се намира в далечен Гуанджоу - сърцето на Китай, където се лекува. Заедно с него е и 19-годишният Георги Арнаудов от град Пазарджик, който също като него се бори с онкологично заболяване към този момент повече от една година. С Георги е и неговата майка Ана Арнаудова, която 24/7 неразделно е до детето си и съпреживява неволите му като свои, написа Трафикнюз.
Иван е в болничното заведение в Китай от началото на месец февруари, а семейство Арнаудови са пристигнали на 23.03.2020 година.
Двете момчета са същински бойци, тъй като с изключение на с поставените им тежки диагнози се изправиха и против подлия COVID-19. Вместо боязън, те демонстрираха храброст и извънредно борбен дух. Към днешна дата редица аеролинии са отсрочили всички собствен постоянни полети към Европа най-рано до края на месец май. След направени всевъзможни запитвания Иван и Георги схващат, че единственият вид за пътешестване назад към родината е непостижим нито ФИЗИЧЕСКИ, нито ФИНАНСОВО за тях.
Преди няколко дни, Иван Тодоров разгласява в персоналния си профил отворено писмо до Бойко Борисов. От негово име, както и от името на семейство Арнаудови, той помоли за подпомагане и оказване на помощ за своевременното им и наред превозване на територията на Република България!
Публикуваме писмото, без редакторска интервенция:
Отворено писмо до:
Министър-Председателя на Република България
господин Бойко Борисов
от: Иван Венциславов Тодоров
Уважаеми господин Борисов!
Пише Ви жител на Република България, който сега се намира на територията на Южен Китай, град Гуанджоу, в болница Фуда.
Името ми е Иван Венциславов Тодоров, роден на 11.06.1984г. в град София.
Пиша Ви, и от името на госпожа Ана Александрова Арнаудова
и нейния наследник
Георги Йорданов Арнаудов,
и двамата родом от Пазарджик, които също се намират в Южен Китай, град Гуанджоу, в болница Фуда все още.
Бих желал, господин Борисов да Ви споделя и осведомявам за нещата към създалата се извънредно неприятна обстановка, употребявайки ЕДИНСТВЕНО и САМО трибуната на ЛИЧНИЯ си профил в обществените мрежи.
Георги Йорданов Арнаудов е на 19г. Роден е в град Пазарджик. Той също като мен се БОРИ с онкологично заболяване към този момент повече от една година.
БОРИ се със недоброкачествен израстък на крайници, наименуван - сарком на Юинг.
Да, 19 годишен е!
Да, БОРИ се!
Ще Ви споделя за нашия юноша Георги.
Той, е едно пъклен симпатично 19 годишно българско момче, израснало в нашата татковина.
Смело мога да заявя, че този български юноша се е трансформирал в един БЪЛГАРСКИ ВОЙН!
ВЪПРЕКИ своята тежка орис, господин Борисов, ВЪПРЕКИ нея!
Той се БОРИ!
Но истината е, че този български ВОЙН, който е едвам на 19 години от 2 дни, не е хапвал нищо, не тъй като няма опция да се храни, а тъй като не желае и да чуе повече за КИТАЙСКАТА храна!
Неговата фантазия във този миг е да се прибере вкъщи, там където ще го чакат обичаните му наши БЪЛГАРСКИ гозби!
Неговата майка госпожа Ана Александрова Арнаудова, родом от Пазарджик, е ИСТИНСКИ БОЕЦ.
Тя е родител като мен и като Вас, господин Борисов.
А аз съм уверен, че НА СВЕТА НЕ МОЖЕ ДА ИМА НЕЩО ПО-ЛОШО ОТ ТОВА РОДИТЕЛ ДА ЗНАЕ, ЧЕ ДЕТЕТО МУ СТРАДА И ИЗПИТВА БОЛКА!!!
Тя е от този вид родители- майка от „ остарялата школа “. Онзи вид майки, които са 24/7 неразделно до детето си и съпреживяват неволите му като свои. Тя не инцидентно е тук, на 10000 км. от България, към този момент повече от 40 дни в цялостна изолираност, в болничното заведение и жадува не по-малко за ДОМА, където я чакат 15-годишният Александър (брат на Георги), както и нейният брачен партньор!
Точно такава майка, каквато отгледа и възпита мен, господин Борисов, Бог да я елементарни!
За мен Иван Венциславов Тодоров, онкоболен Българин със 100% равнище на неработоспособност, БОРЕЩ за трета поредна година (1 в България, 1.5 в Турция и 4 месеца в Китай) с извънредно рядкото онкологично заболяване –
ОСТЕОСАРКОМ НА МЕКИТЕ ТЪКАНИ,
Вие господин Борисов, сте Генерала, а аз за Вас съм „ Ивчо “ (Иво, Иво... Така най-малко ме наричахте по време на безбройните ни футболни мачове на дребни малки врати, в които съм имал достойнството и удоволствието да изиграя паралелно до Вас, Генерале!).
За последно Ви видях малко преди да отпътува за лекуването си в посока Китай. Спомням си добре, че се зарадвахте да ме видите онлайн и даже се заговорихме за оня прекрасен миг, в който с отдалечен шут вкарах атрактивен гол за тима на Витоша Бистрица във вратата на Левски София (дублиращ състав) в контрола, извършена на стадион Герена.
Никога няма да не помни по какъв начин, Вие Генерале, се върнахте персонално до мен, с цел да ме поздравите и ми стиснахте ръката за това мое осъществяване.
Признавам си, във тази миг получих мощно възприятие на горделивост!
Пиша ви и от името на горделив
Български жител и постоянен поданик, който, когато е трябвало да гласоподава за своето бъдеще в РОДИНАТА си и го е правил по съвест, е избрал точно Вас, господин Борисов!
Пиша Ви и от името на любящ татко, който съвсем четири месеца към този момент не е виждал сина си по какъв начин пораства. И повода за това, е не тъй като съм желал това да се случи, а тъй като ми се наложи да отпътува САМ надалеч от вкъщи, борейки се за живота си.
Пиша Ви и от името на „ Иво “, с който играехте футбол много пъти, до момента в който бе изцяло здрав и постоянно, когато сте имали потребност от него той е бил на Ваше разположение Генерале!
Аз, господин Борисов, дойдох в болница Фуда в Южен Китай, град Гуанджоу на 08.02.2020г. с полет на съветските авиолиний Аерофлот през Москва.
Семейство Арнаудови са пристигнали със същата самолетна компания на 23.03.2020г.
Към днешна дата 30.04.2020 съветските, турските, както и арабските аеролинии отхвърлиха всички собствен постоянни полети към Европа най-рано до края на месец МАЙ. Основната причина за това да няма налични полети е създалата се изключителна обстановка към международната пандемия която постанова ФОРСМАЖОРНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА на съвсем всички интернационалните авиокомпаний все още!
След направените всевъзможни запитвания и търсене на всички вероятни разновидности, както от наша по този начин и от страна на Българското консулство вън Шанхай, се разбра, че единственият ни вид за пътешестване назад към родината е непостижим нито ФИЗИЧЕСКИ нито ФИНАНСОВО на мен и сем. Арнаудови към днешна дата!
За мое страдание, както и на сем. Арнаудови на този стадий и съвсем несъмнено до края на месец МАЙ, ние тримата нямаме никаква опция ( ФИЗИЧЕСКА И ФИНАНСОВА) да се приберем вкъщи, в нашата блага РОДИНА!
Моля Ви,
господин Министър-Председател,
От мое име и от името и на сем. Арнаудови.
В обстановка на цялостна БЕЗИЗХОДИЦА и изключителните условия най-официално Ви молим за подпомагане и оказване на помощ за своевременното ни и наред превозване на територията на Република България!
Допълнителният проблем, който усложнява прибирането ни от която и да е самолетна компания към родината е фактът, че ние с Георги сме в неравностойно физическо положение все още и компликацията, която имаме да пътуваме като постоянни пасажери (на двамата се постанова да употребяваме патерици и инвалидни колички).
С оглед на пандемията от ковид, рискът от болест при прекосяване през летища и терминали е голям.
И тримата сме осведомени със безусловно всички ограничения за безопастност и слагането ни под наложителна 14-дневна карантина при идването ни на родна земя. Ние живеем в Китай по време на изключително състояние от въпросния вирус към този момент месеци, минали сме през постоянни и периодически проби в болничното заведение.
Ще представим „ публични документи “ в удостоверение на това.
Оборудвани сме и със наложителните защитни ограничения като дрехи, маски и дезинфектанти, покриващи условията на СЗО.
На последно място в молбата си, само че не и по значимост, желая да отбележа, че финансовите благоприятни условия, с които разполагаме и тримата към този миг не ни разрешават още дълъг интервал на престой във Китай!
С бездънен реверанс, вярващи в силата на Бог и с огромна вяра ще чакаме отговор от Вас, господин Борисов.
Дори и при възможен отвод на зова ни за помощ ние няма да паднем духом, тъй като първо ЖИВОТЪТ ме научи даже и по сложния метод, че човек постоянно би трябвало мощно да ВЯРВА и да дава всичко от себе си, да не стопира да се БОРИ за своята СЪДБА, и второ, тъй като БЪЛГАРСКИЯТ дух е непреклонен!
Поздрави от отдалечен Китай!
Сърце, Душа за България!
Иван е в болничното заведение в Китай от началото на месец февруари, а семейство Арнаудови са пристигнали на 23.03.2020 година.
Двете момчета са същински бойци, тъй като с изключение на с поставените им тежки диагнози се изправиха и против подлия COVID-19. Вместо боязън, те демонстрираха храброст и извънредно борбен дух. Към днешна дата редица аеролинии са отсрочили всички собствен постоянни полети към Европа най-рано до края на месец май. След направени всевъзможни запитвания Иван и Георги схващат, че единственият вид за пътешестване назад към родината е непостижим нито ФИЗИЧЕСКИ, нито ФИНАНСОВО за тях.
Преди няколко дни, Иван Тодоров разгласява в персоналния си профил отворено писмо до Бойко Борисов. От негово име, както и от името на семейство Арнаудови, той помоли за подпомагане и оказване на помощ за своевременното им и наред превозване на територията на Република България!
Публикуваме писмото, без редакторска интервенция:
Отворено писмо до:
Министър-Председателя на Република България
господин Бойко Борисов
от: Иван Венциславов Тодоров
Уважаеми господин Борисов!
Пише Ви жител на Република България, който сега се намира на територията на Южен Китай, град Гуанджоу, в болница Фуда.
Името ми е Иван Венциславов Тодоров, роден на 11.06.1984г. в град София.
Пиша Ви, и от името на госпожа Ана Александрова Арнаудова
и нейния наследник
Георги Йорданов Арнаудов,
и двамата родом от Пазарджик, които също се намират в Южен Китай, град Гуанджоу, в болница Фуда все още.
Бих желал, господин Борисов да Ви споделя и осведомявам за нещата към създалата се извънредно неприятна обстановка, употребявайки ЕДИНСТВЕНО и САМО трибуната на ЛИЧНИЯ си профил в обществените мрежи.
Георги Йорданов Арнаудов е на 19г. Роден е в град Пазарджик. Той също като мен се БОРИ с онкологично заболяване към този момент повече от една година.
БОРИ се със недоброкачествен израстък на крайници, наименуван - сарком на Юинг.
Да, 19 годишен е!
Да, БОРИ се!
Ще Ви споделя за нашия юноша Георги.
Той, е едно пъклен симпатично 19 годишно българско момче, израснало в нашата татковина.
Смело мога да заявя, че този български юноша се е трансформирал в един БЪЛГАРСКИ ВОЙН!
ВЪПРЕКИ своята тежка орис, господин Борисов, ВЪПРЕКИ нея!
Той се БОРИ!
Но истината е, че този български ВОЙН, който е едвам на 19 години от 2 дни, не е хапвал нищо, не тъй като няма опция да се храни, а тъй като не желае и да чуе повече за КИТАЙСКАТА храна!
Неговата фантазия във този миг е да се прибере вкъщи, там където ще го чакат обичаните му наши БЪЛГАРСКИ гозби!
Неговата майка госпожа Ана Александрова Арнаудова, родом от Пазарджик, е ИСТИНСКИ БОЕЦ.
Тя е родител като мен и като Вас, господин Борисов.
А аз съм уверен, че НА СВЕТА НЕ МОЖЕ ДА ИМА НЕЩО ПО-ЛОШО ОТ ТОВА РОДИТЕЛ ДА ЗНАЕ, ЧЕ ДЕТЕТО МУ СТРАДА И ИЗПИТВА БОЛКА!!!
Тя е от този вид родители- майка от „ остарялата школа “. Онзи вид майки, които са 24/7 неразделно до детето си и съпреживяват неволите му като свои. Тя не инцидентно е тук, на 10000 км. от България, към този момент повече от 40 дни в цялостна изолираност, в болничното заведение и жадува не по-малко за ДОМА, където я чакат 15-годишният Александър (брат на Георги), както и нейният брачен партньор!
Точно такава майка, каквато отгледа и възпита мен, господин Борисов, Бог да я елементарни!
За мен Иван Венциславов Тодоров, онкоболен Българин със 100% равнище на неработоспособност, БОРЕЩ за трета поредна година (1 в България, 1.5 в Турция и 4 месеца в Китай) с извънредно рядкото онкологично заболяване –
ОСТЕОСАРКОМ НА МЕКИТЕ ТЪКАНИ,
Вие господин Борисов, сте Генерала, а аз за Вас съм „ Ивчо “ (Иво, Иво... Така най-малко ме наричахте по време на безбройните ни футболни мачове на дребни малки врати, в които съм имал достойнството и удоволствието да изиграя паралелно до Вас, Генерале!).
За последно Ви видях малко преди да отпътува за лекуването си в посока Китай. Спомням си добре, че се зарадвахте да ме видите онлайн и даже се заговорихме за оня прекрасен миг, в който с отдалечен шут вкарах атрактивен гол за тима на Витоша Бистрица във вратата на Левски София (дублиращ състав) в контрола, извършена на стадион Герена.
Никога няма да не помни по какъв начин, Вие Генерале, се върнахте персонално до мен, с цел да ме поздравите и ми стиснахте ръката за това мое осъществяване.
Признавам си, във тази миг получих мощно възприятие на горделивост!
Пиша ви и от името на горделив
Български жител и постоянен поданик, който, когато е трябвало да гласоподава за своето бъдеще в РОДИНАТА си и го е правил по съвест, е избрал точно Вас, господин Борисов!
Пиша Ви и от името на любящ татко, който съвсем четири месеца към този момент не е виждал сина си по какъв начин пораства. И повода за това, е не тъй като съм желал това да се случи, а тъй като ми се наложи да отпътува САМ надалеч от вкъщи, борейки се за живота си.
Пиша Ви и от името на „ Иво “, с който играехте футбол много пъти, до момента в който бе изцяло здрав и постоянно, когато сте имали потребност от него той е бил на Ваше разположение Генерале!
Аз, господин Борисов, дойдох в болница Фуда в Южен Китай, град Гуанджоу на 08.02.2020г. с полет на съветските авиолиний Аерофлот през Москва.
Семейство Арнаудови са пристигнали със същата самолетна компания на 23.03.2020г.
Към днешна дата 30.04.2020 съветските, турските, както и арабските аеролинии отхвърлиха всички собствен постоянни полети към Европа най-рано до края на месец МАЙ. Основната причина за това да няма налични полети е създалата се изключителна обстановка към международната пандемия която постанова ФОРСМАЖОРНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА на съвсем всички интернационалните авиокомпаний все още!
След направените всевъзможни запитвания и търсене на всички вероятни разновидности, както от наша по този начин и от страна на Българското консулство вън Шанхай, се разбра, че единственият ни вид за пътешестване назад към родината е непостижим нито ФИЗИЧЕСКИ нито ФИНАНСОВО на мен и сем. Арнаудови към днешна дата!
За мое страдание, както и на сем. Арнаудови на този стадий и съвсем несъмнено до края на месец МАЙ, ние тримата нямаме никаква опция ( ФИЗИЧЕСКА И ФИНАНСОВА) да се приберем вкъщи, в нашата блага РОДИНА!
Моля Ви,
господин Министър-Председател,
От мое име и от името и на сем. Арнаудови.
В обстановка на цялостна БЕЗИЗХОДИЦА и изключителните условия най-официално Ви молим за подпомагане и оказване на помощ за своевременното ни и наред превозване на територията на Република България!
Допълнителният проблем, който усложнява прибирането ни от която и да е самолетна компания към родината е фактът, че ние с Георги сме в неравностойно физическо положение все още и компликацията, която имаме да пътуваме като постоянни пасажери (на двамата се постанова да употребяваме патерици и инвалидни колички).
С оглед на пандемията от ковид, рискът от болест при прекосяване през летища и терминали е голям.
И тримата сме осведомени със безусловно всички ограничения за безопастност и слагането ни под наложителна 14-дневна карантина при идването ни на родна земя. Ние живеем в Китай по време на изключително състояние от въпросния вирус към този момент месеци, минали сме през постоянни и периодически проби в болничното заведение.
Ще представим „ публични документи “ в удостоверение на това.
Оборудвани сме и със наложителните защитни ограничения като дрехи, маски и дезинфектанти, покриващи условията на СЗО.
На последно място в молбата си, само че не и по значимост, желая да отбележа, че финансовите благоприятни условия, с които разполагаме и тримата към този миг не ни разрешават още дълъг интервал на престой във Китай!
С бездънен реверанс, вярващи в силата на Бог и с огромна вяра ще чакаме отговор от Вас, господин Борисов.
Дори и при възможен отвод на зова ни за помощ ние няма да паднем духом, тъй като първо ЖИВОТЪТ ме научи даже и по сложния метод, че човек постоянно би трябвало мощно да ВЯРВА и да дава всичко от себе си, да не стопира да се БОРИ за своята СЪДБА, и второ, тъй като БЪЛГАРСКИЯТ дух е непреклонен!
Поздрави от отдалечен Китай!
Сърце, Душа за България!
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ